От кога канабисът е забранен в Германия? История от 1929 г.

Дълго време канабисът в Германия е бил лекарство, а конопът земеделска култура. Забранен е бил не заради проблем в страната, а защото го е изисквало международно споразумение. Тук са най-важните дати от 1872 г. до днес, всяка с източник.

Накратко казано: От Закона за опиума от 10 декември 1929 г. боравенето с индийски коноп в Германия изисква разрешение. Лекарите са можели и занапред да го предписват. Държането става наказуемо едва в края на 1971 г., а със Закона за упойващите вещества от 1982 г. канабисовата смола става вещество, забранено за търговски оборот. От 1 април 2024 г. пълнолетните отново могат да държат и отглеждат канабис в определени граници.

Лекарство в Германската империя

1 юни 1872 г.: Първата обща фармакопея на Германската империя (Pharmacopoea Germanica) включва индийския коноп, екстракта и тинктурата от него като лекарства.
1878 г.: В Германската империя конопът се отглежда като влакнодайна култура на около 21 200 хектара, половината от тях в Баден и Вюртемберг.
От 1911 до 1912 г.: Хагска конференция за опиума: Италия предлага индийския коноп, подкрепят я само САЩ. Остава се при желанието конопът да бъде проучен. Имперското правителство е против ограничения, изрично заради фармацевтичното му значение.
24 юли 1921 г.: Председателят на Имперската служба по здравеопазване пише до Имперското министерство на вътрешните работи: „Индийският коноп не се използва в Германия за злоупотреба, пушенето на хашиш тук не е обичайно.“

До 1920-те години администрацията не вижда проблем със злоупотреба. Първият Закон за опиума от 1920 г. урежда опиума, опиатите и кокаина, но не и канабиса.

Женева 1925 г. и Законът за опиума от 1929 г.

Декември 1924 г.: На Втората конференция за опиума на Обществото на народите в Женева египетският делегат предлага да бъде включен хашишът. Конопът не е бил в дневния ред. Южна Африка е предложила нещо подобно в Обществото на народите още през 1923 г.
14 февруари 1925 г.: Пленумът приема текста за конопа. Само Сиам гласува против. Според историка Tilmann Holzer германската делегация не участва в дебата.
19 февруари 1925 г.: Подписана е Международната конвенция за опиума. Тя урежда износа на конопена смола между държавите, а не отглеждането и употребата в самите държави.
15 август 1929 г.: Германия депозира ратификацията.
10 декември 1929 г.: Закон за търговския оборот с упойващи вещества (Opiumgesetz, Закон за опиума): индийският коноп е сред обхванатите вещества. Боравенето с него изисква разрешение, лекарското предписване остава възможно.

„Забранен“ през 1929 г. следователно не означава, че канабисът е изчезнал напълно от оборот. Наказуема е била търговията без разрешение, не държането само по себе си.

Федералната република: затягане през 1971 г. и Закон за упойващите вещества от 1982 г.

30 март 1961 г.: Единна конвенция на ООН по упойващите вещества: канабисът попада под международен контрол, немедицинската употреба трябва да бъде прекратена. Федералната република я ратифицира през 1973 г.
22 декември 1971 г.: Изменение на Закона за опиума: държането само по себе си става наказуемо, в особено тежки случаи се предвиждат до десет години затвор. От януари 1972 г. законът се нарича Закон за упойващите вещества (Betäubungsmittelgesetz).
19 декември 1973 г.: В ГДР Законът за веществата, предизвикващи зависимост (Suchtmittelgesetz), изрично забранява оборота с канабис.
1 януари 1982 г.: Влиза в сила новият Закон за упойващите вещества. Канабисовата смола е в приложение I, списъка на веществата, забранени за търговски оборот. С това е забранено и отглеждането на влакнодаен коноп.
1996 г.: Влакнодаен коноп с най-много 0,3 процента ТХК (THC) отново може да се отглежда.

Федералното правителство обосновава затягането през 1971 г. наред с другото с това, че „с голяма вероятност [...] трябва да се приеме, че наркотикът има «проправяща пътя функция»“, и че една легализация би нарушила Женевската конвенция за опиума от 1925 г.

Федералният конституционен съд през 1994 г.

1992 г.: С § 31a от Закона за упойващите вещества прокуратурата може да се откаже от наказателно преследване при малко количество за лична употреба.
9 март 1994 г.: Федералният конституционен съд на Германия се произнася по запитвания, наред с други и на Областния съд в Любек (BVerfGE 90, 145).

Съдът приема забраната за съобразена с конституцията: „За боравенето с наркотици важат ограниченията на Art. 2 Abs. 1 GG. «Право на опиянение», което да е изключено от тези ограничения, не съществува.“ При епизодична лична употреба на малки количества без опасност за други органите обаче трябвало „по принцип“ да се откажат от преследване. За обосновката от 1971 г. съдът отбелязва, че схващането, според което канабисът има „проправяща пътя функция“ към по-тежки наркотици, „преобладаващо се отхвърля“.

Канабисът като лекарство през 2017 г.

19 януари 2017 г.: Бундестагът приема единодушно закона „Канабисът като лекарство“ (Cannabis als Medizin).
10 март 2017 г.: Законът влиза в сила: лекарите могат да предписват цветове и екстракти, при определени условия здравната каса плаща. Към Федералния институт за лекарствата и медицинските изделия е създадена агенция за канабиса.
2 декември 2020 г.: Комисията по наркотичните вещества на ООН заличава канабиса от Списък IV на Единната конвенция, най-строгия списък. В Списък I той остава.

Пътят към Закона за канабиса от 2021 до 2024 г.

7 декември 2021 г.: Коалиционно споразумение на ГСДП, Зелените и СвДП: планира се контролирано предоставяне на пълнолетни „в лицензирани търговски обекти“.
26 октомври 2022 г.: Федералният кабинет одобрява основните положения (Eckpunkte).
12 април 2023 г.: Модел с два стълба: стълб 1 частно и съвместно отглеждане, стълб 2 регионални пилотни проекти с търговски вериги на доставки.
16 август 2023 г.: Кабинетът приема законопроекта, само за стълб 1.
23 февруари 2024 г.: Бундестагът приема Закона за канабиса: 404 гласа „за“, 226 „против“, 4 въздържали се.
22 март 2024 г.: В Бундесрата предложенията за сезиране на помирителната комисия не събират мнозинство.
1 април 2024 г.: Законът за канабиса за потребителите (KCanG) и Законът за лечебния канабис (MedCanG) влизат в сила. Пълнолетните могат да държат и отглеждат канабис в определени граници.
20 юни 2024 г.: Закон за изменение адаптира KCanG и MedCanG. Оттогава KCanG не е променян.
1 юли 2024 г.: Влизат в сила правилата за сдруженията за отглеждане.

Вторият стълб така и не се появява. През септември 2026 г. федералното правителство заявява, че коалиционното споразумение не предвижда регионални пилотни проекти с търговски вериги на доставки.

От 2025 г.

9 април 2025 г.: Коалиционно споразумение на ХДС, ХСС и ГСДП: „През есента на 2025 г. ще проведем оценка с отворен резултат на закона за легализиране на канабиса.“
29 септември 2025 г.: Първи междинен доклад от научната оценка (EKOCAN).
8 октомври 2025 г.: Кабинетът приема изменение на Закона за лечебния канабис: цветове само след личен контакт в лекарския кабинет, без изпращане.
1 април 2026 г.: Втори междинен доклад от оценката, с данни на Федералната служба за криминална полиция.
22 септември 2026 г.: Според федералното правителство изменението на Закона за лечебния канабис все още се обсъжда в парламента.
1 април 2028 г.: Трябва да е готов цялостният доклад от оценката (§ 43 KCanG).

Изсушените цветове вече не са посочени в § 31 Abs. 6 SGB V като услуга, плащана от здравната каса. Как ще продължи KCanG, не е ясно. Към октомври 2026 г. той важи в редакцията от 20 юни 2024 г.

Защо канабисът е бил забранен?

Доказано

През 1929 г. Германия изпълнява международно задължение. Собствен проблем според документите не е имало: Имперската служба по здравеопазване през 1921 г. не вижда злоупотреба, Министерството на външните работи през 1925 г. смята египетското предложение за „без технически и търговски интерес“. И федералното правителство през 1971 г. се позовава на Женевската конвенция за опиума и на Единната конвенция.
Египет повдига въпроса за хашиша в Женева през 1924 г. Неговият делегат говори за 30 до 60 процента от случаите на „лудост“, причинени от хашиш. Годишният доклад на една клиника в Кайро за 1920/21 г. свързва с него 19 от 715 приети пациенти. Делегатите не са разполагали с официални доказателства.
Германските фармацевтични интереси играят роля, но не така, както често се разказва: през 1911 г. имперското правителство е против ограничения за конопа именно заради значението му като лекарство. Ратификацията се проточва от 1925 до 1929 г., според Holzer заради интереси, свързани с опиатите и кокаина.

Спорно

Често се твърди, че Германия се е съгласила през 1925 г., защото в замяна Египет нямало да въведе забрана за внос на германски хероин. Тази теза разпространяват предимно организации със специфични интереси и активистки сайтове, всеки път без доказателство от документи или протоколи, и тя е вътрешно противоречива. Срещу нея говори онова, което Holzer цитира от Федералния архив и протоколите от конференцията: Германия не е била в комисията, която гласува през декември 1924 г., не е участвала в дебата, а на пленума освен Сиам никой не гласува против. Тезата не е доказана и според документите е малко вероятна. Окончателно тя би могла да бъде изяснена само с пълните протоколи.

Несъстоятелно

„От 1929 г. канабисът е напълно забранен.“ Медицинската употреба остава позволена, държането става наказуемо едва през 1971 г.
„Германската забрана се дължи на американския отговорник по наркотиците Anslinger и на Marihuana Tax Act.“ Tax Act е от 1937 г., осем години след Закона за опиума. Косвено САЩ влияят едва чрез Единната конвенция от 1961 г.
„Германия забранява канабиса през 1929 г. заради опасностите за здравето.“ Доказателство за това няма, документите показват обратното.

Какво важи днес, обяснява страницата Законът за канабиса с прости думи. Как други държави уреждат канабиса, е обяснено на страница Законите за канабиса в сравнение.

Запомнете: Германия забранява канабиса през 1929 г., защото го изисква международно споразумение, а не заради проблем в страната. Държането става наказуемо едва през 1971 г. От април 2024 г. държането и отглеждането отново са позволени за пълнолетните в определени граници.

Навършили ли сте 18 години?

Защо канабисът е бил забранен: историята до днес